Мъдростта на „Бхагавадгита“ - Бележки от вечността, Кн.12

Свещената „Бхагавадгита“, дошла от устните на самия бог Кришна, е може би най-дълбокото произведение в целия корпус на древната санскритска литература. Нейната цел  да донесе душевен покой на уморените души и да издигне човека до едно по-висше състояние на съществуването, при което той живее в спокойно съзерцание, докато умът и тялото му са заети с нещата в живота.

Това е урокът, който бог Кришна дава на своя любимец, принца-воин Арджуна: „Изпълнявай задълженията си, които произтичат от положението ти в живота; осъзнай, че космическият бог е деятел, който придвижва една могъща еволюция; бий се без гняв и ненавист. Така ще бъдеш в единство с божествената си същност и душата ти ще бъде свободна.“ Този божествен урок е за всички търсещи души на Изток и Запад, защото Пътят е един, макар да има различни имена, и всички хора следват една и съща цел, макар да не разбират своето единство.

„Приемайки еднакво удоволствие и болка, печалба и загуба, победа и поражение,

приготви се за сражение.“

„Върши всичко на този свят в съюз с божественото, не се привързвай към нищо и бъди еднакво спокоен в успех и провал.“

„Онзи, който отдръпва сетивата си от материалните обекти, както костенурката прибира крайниците си под своята коруба, се нарича мъдрец.“

Съдържание

Предговор

І. Отчаянието на Арджуна

ІІ. Самопознанието

ІІІ. Пътят на действието

ІV. Мъдростта в действието

V. Пътят на самоотрицанието

VІ. Пътят на медитацията

VІІ. Пътят на знанието

VІІІ. Пътят на божествената същност

ІХ. Пътят на царственото знание и тайни

Х. Божественото величие

ХІ. Космическото видение

ХІІ. Пътят на любовта и предаността

ХІІІ. Разделянето на духа от материята

ХІV. Разделянето от състоянията

ХV. Върховната същност

ХVІ. За разделението между двата пътя

ХVІІ. Трите вида вяра

ХVІІІ. Пътят на освобождението