- Наличност: ДА
- Код: 1030
Уинстън Чърчил – История на англоезичните народи
Четирите тома на „История на англоезичните народи” обхващат внушителен период от две хиляди години от римското нашествие до Първата световна война и се открояват като най-забележителното постижение в литературната кариера на Уинстън Чърчил. Това е изключително амбициозен проект, който не би бил по силите на обикновен човек или писател. Но, разбира се, Чърчил не е нито обикновен писател, нито обикновен човек, нито пък това е обикновен текст. Въпреки монументалния размах на този исторически труд, написан от най-големия британски държавник на всички времена, той остава като свидетелство за дълбочината и проникновението на един забележителен разказвач и историк.
„Тази история ще устои на времето не само защото е написана от сър Уинстън, но и заради нейните очевидни достойнства, повествователна мощ и мъдра преценка за политиката и войната…” – „ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРАФ”
„Раждането на Британия” е първият том от монументалния труд на Уинстън Чърчил, една от най-значимите фигури на XX в., посветен на историята на англоезичните народи. Повествованието започва през 55 г. преди Христа, когато „проконсулът на Галия Гай Юлий Цезар обърнал поглед към Британия”, и завършва с Войната на розите и Битката при Босуърт през 1485 г. И в този отрязък от хилядолетие и половина Чърчил разказва за борбите и вълненията, които съпътстват създаването на една нация, за нашествията на викингите и норманите, за подписването на Великата харта на свободите и изграждането на държавата, дала на света Парламента. В началото на тома в Британия властва племенният закон, а в края му Англия е пред прага на своето имперско величие. Написан от един от майсторите на английския език и Нобелов лауреат за литература, „Раждането на Британия” е завладяващ разказ, който разкрива драмата и патоса на историята и описва делата на големите мъже и жени от миналото. Това не е сух, академичен труд с имена, дати и събития, а литературно постижение, в което страстите на историческите личности са уловени от зашеметяващата проза на Чърчил. Неговата убеденост, че историята е един величав наратив, превръща четенето на книгата във вълнуващо преживяване. Ако потенциалният читател на този том се запита защо трябва да има това издание на своята лавица, отговорът може да бъде кратък: Никога не е имало история като тази, написана от човек, който самият е създавал история; никога политическите и дипломатически решения от миналото не са били анализирани от писател, който през целия си живот е трябвало да взима решения от същия мащаб и величина.
„Между 1485 и 1688 г. английският народ започнал да се разселва по цялата планета. Той се изправил срещу мощта на Испания и я победил. Веднага щом била извоювана свободата в морето, се появили американските колонии. По западните брегове на Атлантическия океан израснали оживени и амбициозни общности, които с течение на времето щели да се превърнат в Съединените щати. Англия и Шотландия приели протестантската вяра. Двете кралства на Острова се обединили под скиптъра на шотландска династия. Водила се мащабна гражданска война заради спорове по принципни въпроси. Страната преживяла републикански експеримент, наложен от колосалната личност на Оливър Кромуел. Но по искане на нацията монархическата традиция била възстановена. В края на този период един холандски монарх съхранил протестантската вяра, парламентът поел уверено върховенството в държавните дела, Америка претърпяла бурно развитие и предстояло дълго и всеобхватно противоборство с Франция.” (Уинстън Чърчил, из предговора към „Новият свят”)
Епоха на революции – Уинстън Чърчил „Епоха на революции” е третата част от литературния шедьовър на Уинстън Чърчил „История на англоезичните народи”. Писан по време на Втората световна война, в този том по особен начин се пречупват настроенията и възгледите на един от най-великите английски водачи в един от най-критичните периоди от новата история. „През описания в настоящия том период, а именно 1688-1815 г., човечеството изпитало разтърсващото влияние на три революции. Те избухнали в рамките на сто години и всички довели до войни между британците и французите. Английската революция от 1688 г. прогонила последния католически крал от британските острови и впоследствие хвърлила Британия в жестока битка с последния велик крал на Франция, Луи XIV. Американската революция от 1775 г. разделила англоезичната общност на две разклонения, с различен светоглед и развитие, но в основата си обединени от един и същи език, общи традиции и общи закони. През 1789 г. с оръжие в ръка и с насилие, отстъпващо по своите последици единствено на болшевишката революция от 1917 г., Франция провъзгласила пред цяла Европа принципите на равенството, свободата и човешките права. Под пластовете на тези политически катаклизми други революции – в науката и производството – полагали основите на Индустриалната епоха, в която живеем днес. Религиозните сътресения на Реформацията най-сетне отшумели… Остарелите идеи за религиозно обединение на Стария континент отстъпили място на борбите за национална експанзия, в които религиозните течения играели все по-малка роля.„ ( Уинстън Чърчил, из предговора към „Епоха на революции” )
„Великите демокрации” е последната заключителна част от „История на англоезичните народи” на сър Уинстън Чърчил – най-монументалния труд в дългата му литературна кариера. Онова, което прави този том особено ценен, е оригиналното схващане на автора, че в сърцето на историята са политиката и войната, а историческият прогрес става възможен благодарение на героите. Великите личности според него притежават общи добродетели, като главните сред тях са смелостта и честта. Тук читателят отново ще може да се наслади на пъргавия стил на Чърчил, находчивите му сравнения и алюзии, увлекателния разказ, философската дълбочина и тънкото познаване на човешката природа, които му донасят Нобелова награда за литература. „След краха на Наполеон през 1815 г. Британия се сдобила с неоспорима власт върху голяма част от земното кълбо. Франция, а и цяла Европа били изтощени. До обединяването на Германия имало още време, а Италия била все така разпокъсана. Русия постепенно се отдръпвала от Западна Европа. Народите на Испания и Португалия били ангажирани с делата на своя полуостров и с тропическите си владения отвъд океана. През следващите десетилетия много от великите европейски сили преживели революции и граждански бунтове, които довели до зараждането на нови нации. Единствено Великобритания излязла почти невредима от тези размирни години. Наблюдавала се небивала експанзия на англоезичните народи, дължаща се както на раждаемостта, така и на емиграцията… Колонизацията на Австралия и Нова Зеландия и придобиването на Южна Африка от отслабената Холандия довели до появата на една нова и по-голяма Британска империя, все така разчитаща на морското си превъзходство и обхванала една пета от човешката раса… Търговията с роби, от която Британия така безсрамно печелела в миналото, била възпирана от кралския флот. Чрез един ужасен вътрешен конфликт, с цената на близо милион човешки жертви, робството в Съединените щати било изкоренено, но най-важното било, че съюзът бил запазен.” (Уинстън Чърчил, из предговора към „Великите демокрации”)
