Набери „У“ за убийство, Алфед Хичкок

Алфед Хичкок е истинска икона на популярната култура на XX век не само заради колосалния му успех като режисьор и огромното му влияние върху киното и телевизията, но и заради неговото изключително остроумие и ексцентричност, находчивите му коментари върху съвременния живот и новаторските му теории за филмовото изкуство. Майсторът на съспенса е роден на 13 август 1899 г. в Лондон в семейство на търговец на зеленчуци и птици. Самият той описва детството си като самотно и затворено, което отчасти се дължало на това, че бил доста пълен. Като момче баща му веднъж го изпратил в местната полиция с бележка, в която молел полицая да го затвори за 10 минути заради това, че се държал лошо. Майка му пък го наказвала да стои по няколко часа прав до леглото й – факт, който според някои впоследствие намерил отражение във филма „Психо”. Хичкок е завършил йезуитския колеж „Свети Игнаций“, където получил строго католическо образование, след което учил изкуство в Лондонския университет. „Английският период” на Хичкок започнал в началото на 20-те години на XX в., но първите му филми не били особено успешни. Филмът му „Шантаж” (1929 г.) е сочен като първия британски „говорещ” филм, а “Човекът, който знаеше прекалено много” (1934 г.) и “39-те стъпала” (1935 г.) намират безспорно място в златния фонд на английското кино. През 1939 г. Хичкок заминава за Съединените щати и първият му американски филм „Ребека” получава „Оскар” за най-добър филм. Следват още много класики като „Психо”, „Север-северозапад”, „Птиците” „Шемет” и „Непознати във влака“, някои от които се смятат за еталони в жанра. Темата са секса и насилието е основна за творчеството му, въпреки че много от сюжетите му служат като средство за разкриване на психологията на героите му. Макар нито един от филмите му да не получава „Оскар” за режисура, през 1979 г. той е удостоен с Наградата за цялостен принос на Американския филмов институт. Американското списание „Movie Maker“ обявява Хичкок за най-великия кинорежисьор на всички времена, а Браян де Палма, Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг и Куентин Тарантино признават огромното си влияние, което той е имал върху тях.