Това ще е книга, която е насочена към една група читатели, които по стечение на обстоятелствата не са вече в нашата страна.
Имам личен мотив да напиша именно такава книга!
Цялото ми семейство пътува. Детството ми премина в посрещане и изпращане на някого. Имаше период в живота ми, когато бях във вечно очакване някой да се върне или да замине. Майка ми, баща ми, братята ми, вуйчо ми... понякога не успявахме дори да разопаковаме куфарите и се обаждаха за нов рейс
Моята книга ще бъде едно топло и уютно завръщане у дома.
Така я виждам - отворената врата към дома, а там е разтребено, сготвено, огнището грее и чака... чака някой да си дойде... и думите - "Добре дошъл! Заповядай! Влез!" ... и онези неизречените: "Другия път не тръгвай! Остани!" Но момент за тръгване идва пак и пак. Толкова истории и толкова хора, които да ги прочетат - тръгващи, чакащи!
Застоявали ли сте се малко по-дълго на гарата... на терминала? Там злоба няма! Няма гняв! Няма дребнавост! Най-много от човешкото, най-много от човещината съм видяла именно там. На онези места, където хората си казват:
"До скоро! Да се пазиш! Здравей! Ти ме чакай! Аз ще си дойда!"
Няма любов? Няма човечност? Няма милосърдие? Отидете на гарите! Всичко е там! Надеждата! Близостта! Приятелството! Любовта! Липсата! Всичко е там!
Приятно четене!