Пергамент Прес
336 прегледа

Пенелъпи Лайвли и Амуралността

L_Dilov_1

Пенелъпи Лайвли и Амуралността

Любен Дилов-син

Госпожо, вие ме вълнувате, казало морето на луната, а рибарите хукнали да си спасяват лодките…

Дали любовта е нещо извънредно, извън порядките на Вселената, или е явление като приливите и отливите, друга форма на гравитацията, произтичаща от привличането между телата. Ето, това е един от въпросите, които ми попречиха да постигна нещо сериозно в политиката. Затова пък прочетох съвсем наскоро „Лунен тигър” на Пенелъпи Лайвли в блестящия превод на Станимир Йотов и бях изумен от тази книга, прославяща аморалността и любовта. Една жена, един от най-вълнуващите и скандални женски образи в литературата, лежи в смъртното си легло и разказва историята на света, през собствените си любови, възторзи и падения, сред които кръвосмешението далеч не е най-осъдителното. Светът, обяснен през любовта, е съвсем различен. Там всичко се случва едновременно и съизмеримо с личните „исторически моменти” – Клодия и брат и Гордън са на пикник в Линидсифарн, Анибал преминава Алпите, Тристан протяга ръце към Изолда, Нийл Армстронг стъпва на Луната, а Татяна пише sms на Онегин…

Няма да анализирам книгата. Рискувам да заприличам на събрание в железопътно депо, което обсъжда Ана Каренина („е може ли точно под влака, сега, тая жена не мисли ли, че има машинист, че той има деца…”)

Както в приливите и отливите е излишно да търсим справедливост, така и любовта е извън мерките на морала. Тя е аморална и амурална. Както „амур”-ите не са Рембрандовите розовобузести пухкави летящи гъзчета, а пръски от океана на необяснима страст и привличане между телата на човеците. Унищожителката на реда, взривителката на порядките, преобръщащата света, любовта, неизменно е извън морала до степен на безбожност и състояние на перманентна революция.

Безбожност, защото дори самият син Божи и човечески е амурален в цялата си двухилядолетна протяжност и аморален, спрямо мига, в който се е появил в човешки образ на земята. Няма как „Бог да е любов” и в същото време – не пожелавай жената на ближния си, поделяй трикотажа и други подобни. Вероятно за това и евреите, които особено държат на доброто възпитание и порядките, не тачат много Новия завет…

„Ще се отделиш от майка си и баща си и ще се прилепиш до жена си” казват свещениците при църковната венчавка, пропускайки да добавят очевидното – вече си се отделил от света и си изпаднал в състояние на близост с друго човешко същество, далеч надхвърляща добрия тон на хорското общежитие или биологичната предопределеност за продължение на рода.

„Любовта я измислиха комунистите, за да не плащат за секс…” – няма значение кой е изрекъл пръв тази глупост, но тя е груб отглас от невероятната социална сила на любовта, сравнима само с килограм дъхава хлебна мая, хвърлен в дворен клозет. Изравняващата всичко сила на чувствата се пренася във възгледите за абсолютното социално равенство. Парите, произхода, въпроса за земята и въпроса за властта нямат значение пред помитащата амурална и аморална стихия. Всички световни избухвания на свобода приличат на големи любовни истории и – като всички големи любовни истории – завършват нещастно. С много страдания не само за замесените, но и за околните. Няма свобода, братство, равенство! Французите ли не знаят, че истинската триада е любов, свобода, равенство?!

Контурите на амуралността далеч надхвърлят чисто социалното. Особено на Балканите. Преди години, в Бургас, при представянето на сборник разкази, писани за женско списание, Мирча Картареску цитираше дядо си: „Жената е това, за което се държим, докато правим секс”. Същевременно Балканите са място, където заради жена традиционно се слиза в Ада. И традиционно – файда никаква от този героизъм, защото Евридика си остава в подземното царство, поради слабостите на мъжкия характер. Но Орфей се е превърнал във въплъщение на амуралността, ярък символ, сравним само с Озирис и Изида. Любовта му е не е просто взривителка на морала, тя обръща естествената подредба на Всемира, поставя се отвъд доброто и злото, отвъд живота и смъртта. Може да е укротявал дивите животни с лирата и гласа си, но няма как да укроти ненаситното чудовище Любов. И то го разкъсва, възстановявайки космическата справедливост на амуралността…

Тичат обезумели вакханките през вековните гори на Родопите и размахват тирсовете си; в горичката край езерото Неми един мъж неизменно от столетия убива друг, за да може да живее в аскетична самота и лишения, очаквайки да сподели любовта на Артемида; Изида слиза към Нил, за да събере парчетата на Озирис; Гилгамеш окачва на фалоса си света; Калигула изважда собственото си дете от корема на сестра си, за да се изравни в любовта си до Кронос – баща и гроб на децата си едновременно, а император Адриан обявява удавилият се в Нил негов любовник за бог…

Световната митология не е друго освен кардиограма, регистрираща екстрасистолите на света. Всеки Бог е любов и всяка Любов е бог, защото са абсурдни, аморални и противоречащи на строежа на Вселената. Те са амурални.

Както само бог може да направи толкова тежък камък, който да не може сам да повдигне, така и само бог е в състояние да измисли любов, която не е в състояние да понесе, без да срине света. Не знам как е при индианците навахо и дали вечният лед прави ескимосите по-неподатливи на безумието на любовта, но Балканите не са изключение от божествената амуралност на света. Както при балканските войни, така и в балканската любов най-често патят съседите… Любовта и тук, и навсякъде по света, и от началото на времето е символ на разрушения достъпен рай, в замяна на други, непредставими, но жадувани градини.

Клодия на Пенелъпи Лайвли догаря в леглото си, за да се превърне в пепел, пръсната над Нил. Историята на нейните любови е истинската история на света. Нил ще измие праха й, както е измил праха на хиляди богове. И разливите на голямата река, също като приливите и отливите на океана, са равномерния ритъм на света, съществуващ само за да бъде нарушен от великите прескачания на сърцето. Бог е любов и всяка любов е бог. Бог прекрасен и жесток, немислим и изразим, аморален и амурален. Amor vincit omnia. Няма смисъл да се съпротивлявате – любовта побеждава всичко. Дори предназначението ни на този свят – чрез нашият разум Вселената да опознава себе си. Вглежда се и не може да се познае. Заради любовта.

(Препечатано от списание L’Europeo)

(Снимка Венета Тилева)

ПОДОБНИ

Back to Top