Пергамент Прес
258 прегледа

Маркъс Зюсак: Историите и думите ни правят онова, което сме

PICEDITOR-SHD

МаркъсЗюсак: Историите и думите ни правят онова, което сме

Очаквах „Крадецът на книги“ да бъде най-зле продаваната ми книга, казва авторът на световния бестселър

Какво ви вдъхнови да напишете „Крадецът на книги?

Когато бях дете в Сидни, моята майка, която е германка, и баща ми, който е австриец, често ни разказваха истории за това какво са правели и видели като деца. Сякаш парченце от Европа се пренасяше в дома ни. Тогава не го осъзнавах, но тези истории ме подтикнаха да пиша. Родителите ми ме учеха как да пиша, разказвайки ми историите си. Те никога не ми казваха: „Някой ден ще станеш писател”, но „съживяваха” своите истории пред мен. Бях вдъхновенот добрите дела, за които слушах, извършвани по време на най-мрачните времена в Европа, когато хората са откривали красота и в най-ужасяващите събития.

Как бихте описали темата на романа?

Това винаги е най-трудният въпрос. Темата е за едно момиче, което израства в нацистка Германия. В света, в който живее, Хитлер е унищожил хората с думи. Така е успял да ги накара да вярват в определени неща и да ги правят. Историята започва с това как Лизел открадва една книга. И в крайна сметка, тя краде от думите и написва своята собствена история. Смятам, че историите и думите ни правят онова, което сме. Те са това, което носим със себе си.

Имали конкретна личност, която да стои зад образа на Лизел?

Това е интересно, защото майка ми е отгледана от приемни родители. По този повод, често ми задават въпроса: „Майка си ли представяте в образа на Лизел”, а аз отговарям „Ами, не”, защото в момента, в който я превърна в образ от роман, тя ще престане да бъде моята майка. Тя също е била разделена от брат си, но той не е умрял. Бях слушал една история за малко момиче, което е умряло във влак и майка му е трябвало да го погребе до железопътната линия. Това вдъхнови историята ми. Родителите ми не са преминали през страдания. Е, били са гладни, сблъсквали са се с трудни моменти, но като се имат предвид трагедиите и ужасяващите неща, които са се случвали на много хора, те са били късметлии. Повечето от техните спомени са от времето след войната. Интересен факт е, че баща ми е боядисвал къщи, както и неговият баща. Той е боядисал много къщи на евреи, също като Ханс. Така започна да се изгражда книгата. Когато събереш всички тези истории в роман, започваш да живееш в този свят и започваш да вярваш на всичко в него. Така се чувствах, докато пишех книгата.

Какво знаехте за темата, започвайкипътешествието си в този?

Представете си, че един ден се събуждате и откривате, че говорите руски език. Това изпитах, когато започнах да пиша книгата. Просто имах усещането, че познавам света, за който пишех. Беше сякаш имаше отвор в ума ми, през който се протягах и изваждах света и езика на историята. Първото ми проучване бяха разказите на родителите ми. По-късно направих проучвания в библиотеките относно конкретни факти, като това на коя дата е избухнала дадена бомба. След като завърших ръкописа си, отидох в Германия, за да проверя фактите. Ако трябва да бъда искрен, много малко от ръкописа се промени до издаването на самата книга.

Защо решихтеСмъртта да е разказвачът на историята?

Реших, че е логично войната и Смъртта да вървят ръка за ръка. Кой би разказал история за войната по-добре от Смъртта, която е навсякъде по това време? Просто ме връхлетя идеята, че Смъртта може да е липсващото парче в нас, което се опитва да ни разбере. Затова тя говори като нас, но и някак по-различно.

Очаквахте ли книгата да стане голям бестселър?

Очаквах това да е най-малко успешната ми книга (смее се). Очаквах, че ще потъне като камък, защото беше книга от 580 страници, чието действие се развива в нацистка Германия и се разказва от Смъртта. Опитайте се да си представите, как препоръчвате тази книга на приятел. Най-хубавото беше, че си казах: „Никой никога няма да прочете това, затова го направи, както искаш” Мисля че хората са усетили, че исках тази книга да означава нещо за мен. Стана така, че означаваше всичко за мен.

Какъв беше отговорът ви когато разбрахте, че книгата ви ще бъде екранизирана?

Все още не мога да разбера как се случи всичко. Чувствах се късметлия, приятно е да видиш как чрез филм се вдъхва нов живот на книга, която си написал. Смятам, че БрайънПърсивал беше точният човек за режисьор на филма. Той е много искрен и знае как да пресъздаде важните моменти. Всичко е малко нереално, книгата вече има свой собствен живот. Така най-добре мога да го обясня. И някак си ме дърпа със себе си.

Доволен ли сте от избора канадската актриса Софи Нелисза ролята на Лизел?

Тя е страхотна и ще ви разкажа една интересна история. Бях гледал Софи в друг филм – „Мосю Лазар” и си помислих: „Тя ще е страхотна в ролята на Лизел”. Жена ми ми каза „Трябва да кажеш на Брайън и на продуцентите”. Казах на агента си да им напише имейл относно Софи и тя го направи. След това Брайън ми показа видео от прослушването й и тя се беше представила страхотно. Казах си „дано я изберат за ролята” и те я избраха.

Бяхте ли в Берлин по време на снимките?

Бях в Берлин четири или пет дни. Беше фантастично. Всичко беше както трябва. Беше много хубаво, че не направиха филма на някое затънтено място в Холивуд. Те отнесоха разказа ми в Германия, където онази част от историята все още живее и диша.

Улица „Химел“ беше ли такава, каквато си я представяхте?

Не мисля, че беше точно каквато си я представях, защото това е невъзможно. Но беше в духа на това, което написах. Най-вълнуващият момент беше, когато с жена ми Доминика и двете ми деца Кити, която е на седем, и Ной, който е на три, седнахме заедно на стъпалата на улица „Химел“ 33. На земята имаше изкуствен сняг и децата започнаха да се замерят с него. Това направи нещата много истински за мен. Тогава си казах: „Всичко това се случва“.

Харесвате ли работата си на писател?

Няма нищо друго, което някога да съм искал да правя. Когато бях тийнейджър реших, че ще бъда писател и че нищо няма да ме спре. Звучи почти неизпълнимо, но знаех, че това е, което искам. Писател съм от шестнайсетгодишен. Не бях издаван до двайсет и четвъртата си година. Знам, че звучи като лудост. „Крадецът на книги“ беше публикувана, когато станах на трийсет години. Отне ми три години да я напиша.                                             

Върху какво работите в момента?

В момента работя върху книга, която се казва „Мостът на Клей”. Става дума за момче, което строи мост заедно с баща си. Вероятно е по-амбициозна книга от „Крадецът на книги”. Действието се развива в неназован град и страна. Но за мен градът е Сидни.

(Интервю за списание „Майндфуд“)

ПОДОБНИ

Back to Top